"Модерно робство" или ангария без пари навън!

Те са хиляди и са българи, заминали в Германия, за да търсят по-добро заплащане на труда си. Но са измамени. Пред БНТ наши сънародници разказват, как отишли да работят на строителен обект, попадат в "модерно робство" - термин, който стана популярен напоследък.

Само два месеца, след "стигането" на мечтата за по-добро бъдеще, българите остават без заплати в Германия, където плащат и квартира, и то сами.

За така популярното последно време понятие "модерно робство" и за какво трябва да внимават хората, когато работят в чужбина, разказват в рубриката "Твоите права" Илина Бисерова, Антони Мирков и Георги Воденичаров.

"Общо за двете години ми се полагат 16 975 евро - разказва патилата си Георги Господинов. - Първите 2-3 месеца беше така добре, явно зарибително, после започнаха да бавят плащанията, а накарая съвсем ги спряха. Нито плащат заплати, нито извънреден труд. Уговорката беше, че заплащането е 1500 евро, като квартирата се поема от фирмата".

Същото споделя и Асен Настев. На пръв поглед горчивият опит на Асен и Георги изглежда тривиален, но оказва се и хроничен. Те са наети от Телеком сервиз България да изграждат оптични кабелни трасета в Германия.

Всъщност договорът за работа, който са подписали, е юридически парадокс. По документи са наети за 520 лева, а осигуровките са плащани върху максималната по закон сума.

Според Търговския регистър фирмата съществува. На адреса обаче журналистите от БНТ не откриват никой, както и на посочените телефони. Не успяват да се свържат и с бившата управителка Деяна Тонева.

"Малко хора имат заповед за командировка, защото това пак беше спестено - продължава разказа си Георги. - Обещава им се, директно на аерогарата дори им се прави среща, подписва се един договор в движение, за тези, които са от провинцията, и заминават."

"Някой път се чуваме, някой път не си вдигат телефоните. И последно, когато се изнасяха от офиса, ги засякохме. А отговорът им беше: "Правете ни каквото искате, пари - няма!" - казва Асен.

Георги издържа в Германия 9 месеца, а Асен - три. През цялото това време от Телеком сервиз обясняват, че са подизпълнител и чакат фирмата-майка да плати. Потърпевшите са поне 30 души. Подали са жалби до всички институции.

Виолета Микова, която е изпълнителен секретар на КНСБ, казва, че случая няма друг вариант освен потърпевшите да подадат иск до съда, за да си получат неизплатените заплати. "Може да се случи, ако е безспорно производството да се реши в рамките на една година, но може да се случи да е и повече от две" - добавя тя.

Относно търсенето на смисъл в това, Георги Господинов смята, че само времето може да покаже. От Инспекцията по труда са извършили три проверки, глобили са фирмата и дотук. А от април с новите законови правомощия инспекцията ще може да започне служебна процедура по несъстоятелност на фирмата.

Някои излъгани хора вече са завели дела, други като Асен и Георги още се чудят дали има смисъл да похарчат толкова средства за адвокатски хонорари. Оказва се, че специално в Германия измамените българи като тях са много.

КНСБ си сътрудничи по германски профсъюзен проект. Данните от него са, че само за миналата година случаите на злоупотреби с работници от Източна и Централна Европа са 6000.

От тях една трета са свързани с българи. Най-често сънародниците ни там работят в тези четири сектора- строителство, почистване, гастрономия и строителни услуги.

А най-честите оплаквания на хората са проблеми със заплащането, липса на договор за работа, уволнение, без основание и трудови злополуки. Всички потърпевши могат да се свържат с КНСБ или някои от профсъюзните 8 центъра в Германия за трудова и правна консултация.

Иван Иванов, съветник по германско право, проект "Справедлива мобилност" казва, че българите и румънците са с най-тежките проблеми. "Това може би се дължи на факта, че България по-късно се присъедини към ЕС, по-късно получи и достъп до европейския пазар.

Има специфични схеми във всеки един сектор в строителството, освен това ставките в строителния сектор не се спазват. За 2017 г. тя беше 11,30 евро на час и много често тази ставка си остава на документи само, т.е. работодателят казва: "Аз плащам не повече от 7-8 евро".

Манипулират се и часовете не се спазва графика. Действително има много българи, които работят в сферата на почистването, злоупотреби има много, често като чистят на база стаи, а не на часова ставка" - обяснява съветникът по германско право.